Тончев между досиетата и ДАНС: размяна на власт или натиск зад кулисите?
Седмицата в българския парламент започна с изненадваща рокада: председателят на ДАНС Пламен Тончев бе избран за ръководител на Комисията по досиетата – само година преди изтичането на неговия мандат в контраразузнаването. Това предизвика подозрения сред депутатите от ПП-ДБ, че зад преназначението стои натиск – личен, институционален или свързан със сина на Тончев, замесен според слухове в разследване за корупция при търговия с медикаменти.
Съпредседателят на ПП Кирил Петков поиска официално изслушване на Тончев в пленарната зала. Целта – да се разбере дали решението е доброволно, или резултат от шантаж. Бойко Рашков допълни, че има висящо досъдебно производство, което по някакъв начин го обвързва.
Възникват и въпроси относно сигурността – кой ще поеме временно управлението на ДАНС и как това ще се отрази върху текущите политики в националната сигурност.
Между балоните и дефицитите: стара история в нов прочит
Политическото напрежение бе подгрято допълнително от обвинения към Бойко Рашков по повод обществена поръчка от времето, когато беше министър. Вътрешният министър Даниел Митов разкри данни за разходи, включващи икони и балони като част от проект за пътна безопасност.
Рашков защити действията си, като обясни, че проектът е по инициатива на Гаранционния фонд на застрахователите и не е бил подписан лично от него. Той посочи, че реалната стойност на „обвинените“ артикули е била между 3 и 5 хиляди лева, но днес се говори за 400 хил. лв.
Политическа буря на думи: дебатът за руския език
Парламентарната трибуна се превърна в арена на словесни сблъсъци. Повод: изучаването на руски език в българските училища. От „Възраждане“ настояха за защита на това право, обвинявайки депутатите от ПП-ДБ в русофобия и ги нарекоха „еничари“. В отговор Явор Божанков от ПП-ДБ подчерта, че никой не оспорва правото на изучаване на чужд език, а въпросът е в контрола над възможна руска пропаганда.
Той цитира конкретни примери за дейности на фондация „Руски мир“ в България, които според него са част от идеологическо влияние, финансирано от Кремъл. От своя страна, Костадин Костадинов и Ивайло Папов получиха наказания „забележка“ заради обидни реплики, като последва напрежение и размяна на обвинения между Костадинов и Манол Пейков.
„Исторически парк“, забранените картини и неграмотността
Нов политически щрих беше добавен от партия „Величие“. Депутатката Стилиана Бобчева разказа как Софийският университет отказал да изложи картина, предоставена от „Исторически парк“, по нареждане „от най-високо ниво“. Бобчева видя в това репресия над българския дух и връзка с кризата в образованието – над 50% от учениците у нас са функционално неграмотни според изследванията на PISA.
Тя подчерта, че този отказ е символ на страх, който парализира обществената воля и свърза „Исторически парк“ с каузата за национална идентичност и културно възраждане.
В една седмица парламентът съчета лични драми, институционални трансформации и тежки идеологически конфликти. Българската политика продължава да е сцена, където е трудно да се прави разлика между борбата за истина и битката за влияние.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, пресценътр на Народното събрание на Република България
iskrata.bg 
