Световна надпревара по въоръжаване
Военните разходи в световен мащаб се увеличиха с 9.4% до исторически връх от 2.718 трилиона долара през 2024 г., според новия доклад на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI). Това бележи десетата поредна година на увеличение и подчертава задълбочаващата се милитаризация на глобалната политика.
Тази тенденция отразява засилените геополитически напрежения, особено поради продължаващата война между Русия и Украйна, конфликта в Газа и нарастващото напрежение в Индо-Тихоокеанския регион. Увеличението в реално изражение е най-голямото едногодишно от 2009 г. насам.
Доминиращите играчи: САЩ, Китай и Русия
САЩ остават лидер по военни разходи, като са похарчили близо един трилион долара ($997 млрд.), което представлява 37% от световните военни разходи. Тази сума е 3.2 пъти по-голяма от разходите на втория най-голям военен инвеститор – Китай, който достигна $296 млрд. през 2024 г. Китай продължава да укрепва своето военно присъствие в Южнокитайско море и около Тайван, въпреки забавения растеж на разходите в сравнение с предходни години.
Русия отбеляза впечатляващ скок от 38% до $109 млрд., което представлява 5.9% от нейния БВП – най-високият дял от 1991 г. насам. Повишението е свързано пряко с разходите за войната в Украйна. В същото време военните разходи на Украйна достигнаха 34% от нейния БВП, превръщайки страната в осмия най-голям военен инвеститор в света със $64.8 млрд.
Европа: Отбранителна мобилизация
Европейските държави отчетоха увеличение на военните си бюджети с общо 16% до $588 млрд., като най-големите ръстове са в страни от Източна Европа и балтийския регион. Германия, например, стана четвъртият по големина военен инвеститор с $68.3 млрд., като за първи път от десетилетия прехвърли символичния праг от 2% от БВП за отбрана.
Общо 18 от 32-те страни членки на НАТО вече изразходват поне 2% от своя БВП за военни цели, в сравнение с едва 11 държави през 2023 г. Това показва ускорена консолидация на европейския отбранителен капацитет в контекста на нарастващата заплаха от Изток.
Последици: социална цена и нови рискове
Докладът подчертава сериозните икономически и социални последици от нарастващото военно харчене. Украйна, например, използва почти всички свои данъчни приходи за военни цели, като социалните разходи се покриват от чуждестранна помощ. Подобен модел се наблюдава и в други страни в конфликт, като Израел и Иран, където разходите за сигурност ограничават инвестициите в социални политики.
В глобален план увеличаването на военните бюджети поставя значителна финансова тежест върху държавите, като пренасочва ресурси от социални и икономически програми, което може да засегне дългосрочната стабилност и растеж. Според SIPRI, това поражда опасения, че светът се насочва към нова ера на стратегическа конфронтация, при която дипломацията отстъпва пред демонстрацията на сила.
Епоха на оръжия, а не на дипломация
Военната сила и отбранителната готовност отново са в центъра на глобалните приоритети. Докато световните лидери предупреждават за рисковете от климатична криза, епидемии и икономическа нестабилност, бюджетите им разказват друга история – такава на нарастващо военно напрежение, подготвеност за конфликт и икономическо преориентиране към сигурност, вместо устойчиво развитие. Докладът на SIPRI е тревожен сигнал за глобалната ни посока.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/canva
iskrata.bg 
