Мракът напира, нужно е само „Пропукване “ – нов трилър от Карин Слотър (откъс)

Пропукване от Карин Слотър чертае дълбоки резки в привидно съвършените животи на богатите, за да извади тъмнина, която повечето трилърови писатели не смеят.

От днес на пазара вече можете да откриете Пропукване, нов трилър от бестселъровата авторка Карин Слотър (Триптих“, Добрата дъщеря“, Красиви момичета). Още с първите си романи Слотър се превръща в истинско събитие в трилъровата литература, като съчетава страховити спускания в мрачните бездни на човешката душа и завладяващ, напрегнат стил, спечелил сърцата на читатели в над 120 държави по света.

Абигейл Кампано е имала бурна вечер. Току-що е конфронтирала съпруга си за едно от поредните му извънбрачни залитания и се прибира в богаташката си, съвършена къща, за да осмисли случилото се. Но в момента, в който влиза, светът ѝ се преобръща. Абигейл открива дъщеря си Ема мъртва, а непознат мъж – надвесен с нож над нея. Като събира последните капки сила и кураж, които дори не е знаела, че притежава, разбитата майка отвръща на удара на нападателя и го убива на място.

Но тогава разбира, че е прочела сцената погрешно. Напълно, катастрофално погрешно. Дъщеря ѝ не е мъртва, а отвлечена, а стрелките на часовника неумолимо отброяват минутите до време, в което вече ще бъде твърде късно да ѝ се помогне.

Специален агент Уил Трент има изобилие от лични проблеми, с които трябва да се разправя. След негово вътрешно разследване са уволнени корумпирани полицаи, но това не му печели точки за популярност сред останалите вътре в службата. Новата му партньорка го ненавижда, защото собственоръчно е изтикал майка ѝ от ръководния ѝ пост, а природата му на единак го прави още по-труден за съвместна работа.

Но в момента, в който влиза на сцената на престъплението, той вижда нещата по съвсем друг начин от всички останали. Двете убийства не се развиват в настоящето. Те се простират далеч в миналото и кошмарната игра едва сега започва. Единственото, което остава, е разяждащото чувство, че разследването му прорязва дълбоки резки в привидно перфектните животи на богатите – там, откъдето демони в човешки образ изпълзяват на повърхността, жадни за разплата.

Пропукване (ИК „Сиела“) е умел, находчив трилър, който се доказва като истинско постижение в жанра. Карин Слотър запраща читателя в бездната още с първите изречения и превръща в своя запазена марка постоянното напрежение до самия край – облекчена глътка въздух е възможна едва след затварянето на последната страница.

Пропукване е вторият трилър с участието на специален агент Уил Трент, но самостоятелна история, която може да бъде четена без поредност.

Карин Слотър ни отвежда на дълбоки и тъмни места, на които други писатели не смеят да отидат. Тя е един от най-смелите писатели на криминална литература в наши дни.

Уошингтън Пост

Из „Пропукване

Карин Слотър

Аманда отново се зае да натиска копчета по таблото на колата си в опит да включи джипиеса. Вместо това пусна радиото. Побърза да го изключи, но не и преди да чуят началото на някаква суинг песен. Тя измърмори нещо под носа си и натисна друго копче, което свали прозореца на Уил. Заля го гореща вълна като от отворена фурна. В страничното му огледало се появи още една бегачка на хълма, а листата на дряновете се заклатиха от вятъра.

Аманда се отказа да се бори с електрониката.

– Това е нелепо. Ние сме най-добрата разузнавателна служба в щата, а дори не можем да намерим проклетото местопрестъпление.

Уил се обърна на една страна, за да огледа хълма, и коланът се опъна на рамото му.

– Какво правиш? – попита го Аманда.

– Погледни натам – каза той и посочи някъде зад тях. Клоните на дърветата се бяха преплели и хвърляха мрачни сенки върху улицата. По това време на годината нямаше вятър, а само безмилостна жега. Уил не беше видял листата да се поклащат, а да отразяват сините светлини на полицейска кола.

Аманда отново въздъхна тежко и включи на скорост с намерението да направи обратен завой. Едва тръгнала, наби рязко спирачки и протегна ръка пред Уил, като че ли за да му попречи да излети през предния прозорец. Един голям бял ван прелетя покрай тях и наду клаксона си. Шофьорът му размаха юмрук, докато сипеше ругатни по техен адрес.

– Пети канал – каза Уил, когато разпозна логото на местната новинарска телевизия.

– И те закъсняват като нас – коментира Аманда и последва новинарския ван нагоре по хълма. Зави надясно към една самотна полицейска кола, която блокираше следващия ляв завой. Малка тълпа от местни репортери вече се беше събрала на мястото заедно с представители на Си Ен Ен, чиято централа беше на няколко километра оттук. Една жена беше удушила убиеца на дъщеря си – това беше голяма новина за всяка част от света, но фактът, че дъщерята беше бяла, родителите богати, а семейството едно от най-влиятелните в града, му придаваше сензационен, дори скандален привкус. Някъде в Ню Йорк някоя изпълнителна продуцентка на „Лайфтайм“ вече точеше лиги над блекбърито си.

Аманда извади значката си и я показа на ченгето, когато мина през блокадата. Отпред имаше още няколко полицейски коли и две линейки. Вратите им бяха отворени, а леглата празни. Парамедиците стояха наблизо и пушеха. Пред къщата беше паркиран зелен джип беемве Х5, който не се вписваше сред полицейските коли и линейките, но накара Уил да се запита къде беше ванът на съдебния лекар. Нямаше да се учуди, ако и той се беше изгубил като тях. Ансли Парк не беше добре познат квартал на хората, които получаваха държавна заплата.

Аманда включи на задна скорост, за да паркира лексуса паралелно между две полицейски коли. Сензорите за паркиране започнаха да пищят, когато настъпи педала на газта.

– Не се бави много вътре, Уил. Нямам намерение да работим по случая, освен ако не го поемем ние.

Трент чуваше това предупреждение поне за трети път, откакто тръгнаха от сградата на градската управа. Дядото на мъртвото момиче, Хойт Бентли, беше предприемач милиардер, който си бе създал достатъчно врагове през годините. Според някои хора Бентли беше от градската аристокрация, а според други стар кучи син от онези, които имаха много пари и си вършеха работата зад кулисите, без да си цапат ръцете. Независимо коя от двете версии беше вярна, човекът имаше много дълбоки джобове и си бе купил доста приятели политици. Бентли се беше обадил на губернатора, който на свой ред бе звъннал на директора на Джорджийското бюро за разследване, който от своя страна бе наредил на Аманда да огледа местопрестъплението.

Ако намереха следа, че убийството е извършено от професионалист или че става въпрос за нещо много по-сериозно от объркали се влизане с взлом и нападение, тогава Аманда щеше да се обади по телефона и да поеме случая от полицията на Атланта по-бързо, отколкото бебе лапаше играчката си. Ако се окажеше просто случайна трагедия, каквито ставаха всеки ден, щеше да остави обясненията на Уил и да се върне в сградата на градската управа с модерната си кола.

Аманда включи на скорост и запълзя напред. Интервалите между бипканията на парктроника се скъсиха, когато се приближи до полицейската кола.

– Ако някой от враговете на Бентли наистина е толкова луд, че да убие внучката му, то тогава говорим за много сериозен случай.

Аманда като че ли се надяваше да е точно така. Уил разбираше вълнението ѝ – разрешаването на такъв случай щеше да е поредното перо в шапката ѝ, но той не одобряваше идеята смъртта на една тийнейджърка да е трамплин за нечия кариера. Също така не знаеше какво да мисли за мъртвия мъж. Той беше убиец, но и жертва. Предвид факта, че Джорджия беше един от щатите със смъртно наказание, имаше ли някакво значение дали беше удушен тук, в Ансли Парк, или завързан за носилка и умъртвен със смъртоносна инжекция в Щатския крайбрежен затвор?

Уил отвори вратата, преди Аманда да дръпне ръчната спирачка. Горещият въздух го удари като юмрук в корема, а дробовете му се свиха за миг. Накрая влажността надделя и той се запита дали такова беше усещането да си болен от туберкулоза. Облече си сакото, за да скрие закачения на кръста си кобур. Не за първи път се усъмни дали е особено умно да носи костюм от три части в средата на август.

Жегата като че ли не пречеше на Аманда, която се присъедини към него. Няколко униформени полицаи стояха в долната част на алеята и ги гледаха, докато вървяха към тях. Разпознаха ги и Аманда побърза да предупреди Уил:

– Няма нужда да ти казвам, че точно сега не си любимецът на полицията на Атланта.

– Така е – съгласи се той. Едно от ченгетата в групичката се изплю демонстративно на земята, когато минаха покрай тях. Друго се задоволи с по-изтънчен жест – среден пръст. Уил се ухили на полицаите и вдигна палци, за да им покаже, че не изпитва лоши чувства към тях.

От първия ѝ ден на служба кметицата на Атланта се зарече, че ще изкорени корупцията, която беше вилняла на воля по време на предшественика ѝ. През изминалите няколко години тя работеше в сътрудничество с ДБР, за да отвори наново някои от най-очевидните случаи. Аманда любезно беше предложила услугите си, като изпрати Уил Трент в леговището на лъва. Преди шест месеца той приключи разследване, което доведе до уволнението на шестима детективи от полицията на Атланта и до предсрочното пенсиониране на няколко високопоставени градски полицаи. Уил свърши чудесна работа – ченгетата присвояваха пари при удари над наркопласьори, но на никого не му харесваше някой непознат да му разчиства къщата, и той не си създаде много приятели по време на разследването.

Аманда получи повишение. Уил се превърна в черна овца.

Агентът не обърна внимание на изсъсканата по негов адрес обида „задник“ и се опита да се съсредоточи върху престъплението, докато вървяха по витата алея. Дворът изобилстваше от всякакви екзотични цветя, чиито имена не можеше да назове. Къщата беше огромна, с величествени колони, които подпираха балкона на втория етаж, и извити гранитни стълби, които водеха до двойната предна врата. Имението беше впечатляващо, помрачено единствено от разхождащите се наоколо навъсени полицаи.  

Коментари

Още новини