Опаковането на Триумфалната арка стана повод да се нагнетяват милиционерска подозрителност и агресивност към изкуството на Кристо: "Нищо особено не е направил - покрива сгради с парцали". Какво показа този конфликт?
През 2016-та, точно 60 години след като Христо Явашев емигрира, за да се превърне в световно известния артист Кристо, нещо се случи в България – неочаквано по-просветената част от обществото, а не само малка група ценители и приятели, както дотогава, разпозна и усети изкуството на Кристо и го включи в своята културна идентичност.
Обратът бе предизвикан от проекта „Плаващите кейове“, осъществен в италианското езеро Изео. Хиляди българи заминаха за там, за да стъпят на кейовете и да ги отнесат със себе си. Защото творбите на Кристо и Жан-Клод се ефимерни – за кратко се задържат във физическата реалност, но за дълго остават във въображението на публиката. Така Кристо се завърна в България с плаващите кейове, разказите за тях и снимките, които всеки, имал късмета да стигне до Изео, с гордост показваше.
Изглеждаше, че завинаги са преодолени насадените по времето на комунизма предразсъдъци към него, че е „невъзвращенец“, отказал се от родината си, които трябваше да скрият истината, че той не иска да има нищо общо не с България, а с комунистическа България. Христо Явашев сам ясно формулира мотива си да емигрира: „Аз съм художник и искам да правя изкуство, което в България се оказа невъзможно“. Впрочем, кой знае колко още талантливи хора, ако в онези години притежаваха упоритостта на Кристо да следват единствено пътя на таланта си, днес можеше да имат световна слава…
Прочетете цялата статия на Дойче Веле
iskrata.bg 
