Има нещо специално в българския народ. И това нещо трябва да бъде като една светлина, като един лъч, който огрява целия свят. Да видят хората как в най-мрачните, в най-тежките моменти, цял един народ, от всички слоеве на обществото, е станал и спасил своите евреи. Това известният историк и общественик от Израел проф. Михаел Бар-Зоар каза днес при откриването на изложба от документи, книги, периодични издания и спомени в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ) като част от програмата за отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи.
„Аз го виждам това, и моите приятели, като един свещен дълг, който имаме към България - да разпространим в целия свят тази история за спасяването на евреите. Понеже това не е събитие от един ден или два дни. Това е нещо много дълбоко и трябва да го пазим в българската душа и в нашите спомени", каза проф. Михаел Бар-Зоар.
„И съм много щастлив, че мога да кажа тези думи днес, в моя роден град София, на толкова важна публика. Така че, моля ви се, помогнете ми да можем да разпространим тази история. Това е за чест на българите, за чест на моята родина", каза още той.
Проф. Михаел Бар-Зоар разказа кога най-силно е усетил, че България е негова страна: „Ние тръгнахме към Израел с един товарен влак, който минаваше през Югославия . Там трябваше да дойде параход, който да ни закара в Израел. На влака бяхме повече от 1000 евреи от София. Влакът спря на границата за административни афери. Когато минахме границата, всички скочихме навън, за да се поразмърдаме. Обърнахме се към границата и гледахме България - за последен път, една прекрасна зелена долина. И един човек започна да пее, след това - втори, трети... Представете си един хор от 1000 души, мъже и жени, които пеят „Мила родино". Пеят и плачат. Тогава бях 10-годишен и попитах майка ми и баща ми защо плачат. Баща ми ми каза: „Понеже обичаме тази страна. България е била добра към нас, ние обичаме България. Така заминахме за Израел, разкъсани“.
„Аз се питам какво имате вие, българите, във вашата кръв. Дали това е водата или въздуха. Какво е направило тези българи, които са имали история, като много нации в Европа, да бъдат единствените в света. Единствените, които бяха против закона за защита на нацията. Какво направи, че цялото това мнозинство в парламента, което беше за Германия, се окопити, и каза „Не пипайте нашите българи, нашите евреи“. Какво стана, че църквата на България, е единствената църква в света, която се бори толкова смело да спаси евреите", каза още проф. Михаел Бар-Зоар.
Изложбата днес бе открита от президента Румен Радев, под чиито патронаж е Националната програма за отбелязване на 80 години от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война. Сред гостите на церемонията бяха служебният министър-председател Гълъб Донев, вицепрезидентът Илияна Йотова, служебният вицепремиер Атанас Пеканов, служебният министър на външните работи Николай Милков, служебният министър на културата Найден Тодоров, служебният министър на иновациите и растежа Александър Пулев, служебният министър на туризма Илин Димитров, служебният министър на отбраната Димитър Стоянов, бившият министър-председател Симеон Сакскобурготски, посланикът на Държавата Израел Йорам Елрон, генералните директори на БТА и БНР - Кирил Вълчев и Милен Митев, общественици, духовни лица, граждани.
Както писа БТА, в експозицията на НБКМ са включени ръкописи, старопечатни и редки книги, фотографии и документи на български, иврит и на османотурски език, които отразяват богатството на изворовия материал, свързан с историята на евреите по българските земи. Чрез документални извори и спомени на съвременници се разказва за събитията в България в периода 1940-1943 година, пряко свързани със спасяването на българските евреи.
Специално място е отделено на документални свидетелства, включително и от германски архиви, които разкриват позицията на цар Борис Трети по еврейския въпрос, посочват от МК. Акцентирано е и върху реакцията на народни представители от 25 ОНС, засвидетелствена в писмо от Никола Мушанов и Петко Стайнов и в писмото на Димитър Пешев, подписано от 43-ма депутати.
Заслугите на Българската православна църква и Светия синод в защита на евреите; Кюстендилската акция през март 1943 г. и нейните двигатели Асен Суичмезов, Иван Момчилов, Владимир Куртев, Петър Михалев; делото на Димитър Пешев - това са част от темите на изложбата. В заключителната част на експозицията са представени паметници и награди в знак на признателност към българския народ за приноса му за спасяването на българските евреи.
Държавна агенция „Архиви“ представя изложба по повод 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи
Държавна агенция „Архиви“ представя изложба по повод 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи. Откриването е на 15 март в изложбена зала „Архиви“ на ул. „Московска“ 5 в София, съобщават организаторите.
Експозицията е озаглавена „Осъждане и спасение. Съдбата на българските евреи 1940–1944 г.“ и e включена като събитие в Националната програма за отбелязване на 80-та годишнина от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
В нея са подредени документи и снимки, свързани с еврейските символи и религиозен живот, присъствието на евреите по българските земи, прояви на омраза и антисемитизъм, българската общественост срещу расизма и антисемитизма, хронологии на Холокоста и антиеврейското законодателство в България и т.н.
Във всяко табло, отразяващо събитията от тези години, е разказана историята на 20-те българи, признати от Мемориала на жертвите на Холокоста и героизма „Яд Вашем“ в Израел за праведници на народите на света, като освен биографичните им данни, са посочени техните действия в защита на сънародниците си евреи, както и годината, в която са удостоени с почетното звание.
Използваните снимки и документи са от съхраняваните в Централния държавен архив фондове на Народното събрание, Министерския съвет, Комисарството по еврейските въпроси, Монархическия институт, Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Дирекцията на полицията, Министерството на външните работи и изповеданията, Светия синод на българската православна църква, Министерството на правосъдието и др. учрежденски фондове, както и личните фондове на Димитър Пешев, Христо Пунев, д-р Константин Куситасев, патриарх Кирил, Никола Сакаров, Любен Златаров, Асен Суичмезов, Никола Мушанов. Показани са още лично предоставени снимки от Полина Герджикова, Йосиф Сърчаджиев, Гинка Дамянова, Роман Стоянов – наследници на българи, признати за Праведници на народите на света. Включени са и документи от държавните архиви в София, Пловдив, Видин и Кюстендил.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
БТА
Заглавна снимка: By י.ש. - Own workOriginal text: צילום, GFDL
iskrata.bg 
