До границите на Полша, в Украйна, се води война, а Варшава се изявява като един от най-твърдите и напористи съюзници на Киев, предаде БТА.
Но Полша не се отказва от друга своя "война" – тази за получаване на репарации от Берлин за щети, нанесени й през Втората световна война.
По тази причина полският заместник-министър на външните работи Аркадиуш Муларчик пристигна в Берлин на 23 май, за да представи доклад, който обяснява защо претенциите, свързани с престъпления през Втората световна война, могат да бъдат 5, дори осем пъти по-високи от засега закованите от Варшава 1,3 трилиона евро, съобщава в. „Велт“.
В средата на април полското правителство прие поредна резолюция, в която подчертава необходимостта от уреждане на въпроса с германските репарации за щетите, причинени по време на Втората световна война, припомня "Юроактив".
Кабинетът на полския премиер Матеуш Моравецки обяви на 18 април, че резолюцията засяга “въпроса за репарациите, обезщетенията и компенсациите във връзка с германското нахлуване в Полша през 1939 г. и последвалата окупация“.
Според правителствено изявление резолюцията “официално потвърждава, че нито по време на (комунистическата) Народна република Полша, нито след възстановяването на суверенитета през 1989 г. въпросът за репарациите, компенсациите, обезщетенията и други форми на обезвъзмездяване за щетите, нанесени на Полша по време на Втората световна война, е бил разгледан по някакъв начин.“
Откакто дойде на власт през 2015 г. искането за военни репарации от Германия е любим рефрен за управляващата в Полша партия "Право и справедливост" (ПиС),
Заместник-министърът на външните работи Аркадиуш Муларчик направи исканията за репарации срещу Германия свой основен приоритет още преди години, припомня "Дойче веле". От 2017 г. той ръководи парламентарна работна група за оценка на загубите на Полша през Втората световна война. На 1 септември 2022 г., на 73-ата годишнина от германското нахлуване в Полша, Муларчик представи окончателния доклад, в който се споменават 6,2 трилиона злоти (еквивалент на около 1,3 трилиона евро) щети от войната.
Работата му определено получава адмирации от управляващите, след като миналата година Муларчик беше повишен в държавен секретар във външното министерство.
Сега Германия за пореден път отхвърли иска на Полша, а Муларчик определи отговора на Берлин като “пренебрежение към Полша и поляците“. „ Германците не водят приятелска политика спрямо Полша, те искат да установят своя зона на влияние тук и да третират Полша като васал“, каза той пред полската информационна агенция ПАП.
Германия не вижда правно основание за твърденията на Варшава. За пореден път в началото на октомври миналата година федералната министърка на външните работи Аналена Бербок потвърди на пресконференция с полския си колега Збигнев Рау във Варшава, че от гледна точка на федералното правителство въпросът е „затворен“ , припомня в. „Тагесанцайгер“.
Никаква изненада не настъпи при нежеланието на Бербок да разговоря по темата с Муларчик при последната му визита преди дни, става ясно от негово интервю пред в. „Берлинер цайтунг“.
Варшава няма намерение да се отказва от исканията си. Засега
Правителството на Полша твърди, че отказът на Варшава от репарации през 1953 г. е бил взет от държавно ръководство, когато Полша все още не е била суверенна. От интервюто на Меларчик става ясно, че Варшава води масирана кампания за защита на своята кауза.
“Срещите ми в Берлин са началото на диалог, който трябва да ни доведе до положително решение в бъдеще. Независимо от моите разговори, ще продължим работата си по връзки с обществеността в Германия. Ще се срещаме с представители на медиите, с обществеността. Образователният аспект на информационната кампания, която стартирахме в Германия, е важен, за да може общественото мнение в Германия да осъзнае по-добре какво се е случило в периода 1939-1945 г. и какви са били последиците за Полша – за полската демография, икономика, за бъдещите поколения поляци. Лично връчих доклада за военните загуби на десетина германски парламентаристи. Сега докладът ще бъде разпространен до всички германски парламентаристи, до Бундестага, до Бундесрата, също и до представители на федералното правителство, до водещи мозъчни тръстове, до медиите, до правителствата на отделните провинции. Стъпка по стъпка това бавно ще промени мнението и отношението на германската политическа класа към нашите искания.”
С всички средства срещу…“съюзника“ Берлин?
След като за пореден път Германия отказа да се отваря отново въпросът за репарациите, в началото на годината Полша започна да ангажира ООН и в частност САЩ с въпроса.
Във Вашингтон Муларчик бил приятно изненадан от изразения интерес към изготвения под негово ръководство доклад за репарациите, които Варшава иска да й бъдат изплатени от Берлин, съобщи в. “Дъ Фърст нюз“.
В неговите изявления никога не липсва агресивност и артикулиране на вината на Германия. През януари Муларчик добави нов ракурс към това – че “много от конгресмените бяха шокирани, че Германия е ограбила Полша и до ден днешен не е уредила въпроса“.
“Виждам място за маневриране тук, защото поведението на Германия не отговаря на стандартите за върховенство на закона или защитата на правата на човека“, каза той. “Така че имам голяма надежда, че този въпрос… ще бъде предмет на нашето сътрудничество, но това ще отнеме известно време.“
Около шест милиона поляци, включително три милиона полски евреи, са убити по време на Втората световна война, а Варшава е изравнена със земята след въстание през 1944 г., при което загиват около 200 000 цивилни, припомня Ройтерс
През 1953 г. тогавашните комунистически управници на Полша се отказват от всички претенции за военни репарации под натиска на Съветския съюз, който по това време иска да освободи Източна Германия, също съветски сателит, от всякакви задължения.
През октомври миналата година в. “Зюддойче цайтунг” констатира, че “Полша започва кампания на омразата срещу Германия“ във връзка с огласения доклад с размера на търсените от Варшава репарации.
Защо Полша не чете конституцията си?
“Проджект синдикейт“ припомня, че полската конституция изяснява в член 241, че “международните споразумения, сключени в съответствие с предишния конституционен ред (включително съгласно Конституцията на Народна република Полша от 1952 г.), се третират като ратифицирани международни споразумения с предварително съгласие, изразено в закон. ” Поради което, позовавайки се на същите документи, германското правителство смята въпроса с репарациите за приключен.
Тогава какво би могло да движи желанието на Полша за общуване с Германия с почти недопустим тон и квалификации, който са най-малкото обидни?
Отговорът е, че в Полша предстоят избори. Дали ПиС ще съумее да остане на власт ще решат избирателите.
Междувременно Варшава е може би най-активният и настойчив помагач на Украйна в нейната война с Русия, благодарение на което сега управляващите от полската политическа класа се надяват да получат бонуси – не само от САЩ под формата на щедри договори за закупуване на модерни оръжия, но и от Брюксел. Остава да се види дали външнополитическото обаяние, което Варшава си създава покрай войната в Украйна, ще убеди повечето поляци да изберат “Право и справедливост” наесен.
Дали някой се съмнява, че икономическият успех на Полша през последните три десетилетия би бил възможен без Германия, която беше и най-ентусиазираният защитник на присъединяването на Полша към Европейския съюз и НАТО? Щеше ли днешна Полша да изглежда такава, каквато е, без помощта на Германия? Да, много полски банки и компании са собственост на предприятия в Германия, където отиват печалбите. Но подобни договорености дадоха на поляците достъп до капитала, от който се нуждаеха, за да извадят страната си от разрухата, посочва „Проджект синдикейт“.
Дали пък в Берлин няма да започнат да водят малко по-различна политика към Варшава покрай стремежа й към бързи пари, които не са нейни?
Все пак, за отбелязване е, че вече не се говори за репарации (формално непостижими), а за обезщетение за загубите. Второ, резолюцията беше подкрепена от опозицията, включително либералната "Гражданска платформа" на Доналд Туск и от левицата, водена от Адриан Зандберг, който изтъква, че „от имуществото на семейството му е останала само една чаена лъжичка“.
Но защо – поне публично – не се задава въпросът колко лъжички щяха да имат днес поляците, ако не беше Германия и нейната политика към Полша след 1990 г.?
Предстоят избори, а въз основа на резултата от тях наесен ще бъде сформирано ново полско правителство. Как то ще работи по въпроса? Вероятно без съществена промяна. Поне докато войната в Украйна продължава.
Заглавно изображение: колаж iskrata.bg/By European Commission (Christophe Licoppe) - Audiovisual Service, Attribution
iskrata.bg 
