Прекратяването на огъня между Израел и "Хамас" в Газа бележи значим дипломатически пробив, постигнат след месеци на интензивни военни действия и безуспешни опити за постигане на мир. Според висш палестински представител, "Хамас" е обявил готовност да освободи три израелски жени военнослужещи още в първия ден на примирието. Междувременно, посредници в Доха работят усилено, за да ускорят началото на примирието, което първоначално беше планирано за неделя.
Въпреки очакванията за примирие, военните действия не спират. Израелските удари в Северна Газа доведоха до смъртта на поне 12 палестинци. Шокиращи кадри, разпространени от мястото на събитията, показват тела, изнасяни от линейки и подредени пред болници. Тези сцени са болезнено напомняне за хуманитарната криза в региона.
Споразумението за прекратяване на огъня беше дългоочаквано. То представлява резултат от интензивни дипломатически усилия, започнали още през май миналата година с инициативата на американския президент Джо Байдън. Въпреки това, взаимните обвинения между "Хамас" и Израел за забавянето му усложниха процеса. Новината за примирието донесе радост сред палестинците в Газа, където хората излязоха на улиците, танцуваха и изразяваха надеждата си за по-добро бъдеще.
Ограниченият достъп на международните медии до Газа остава сериозен проблем. През последните 15 месеца журналистите разчитаха основно на местни палестински репортери, които рискуваха живота си, за да предадат истината. Израелските военни действия са довели до смъртта на над 200 палестински журналисти, подчертавайки опасностите за работещите в конфликта.
За обикновените хора в Газа новината за примирието донесе смесени емоции. Възрастна палестинка сподели пред Би Би Си, че се чувства облекчена, но болката от загубите остава дълбоко вкоренена. Голяма част от палестинците продължават да живеят сред руините, а според "Хамас" израелските удари са отнели живота на близо 50 000 души, включително цивилни. Медици и изследвания предполагат, че броят на жертвите може да е още по-голям.
В Израел настроенията също са противоречиви. Семейства на заложници, взети от "Хамас", изразиха надежда, че техните близки ще бъдат върнати. В първата фаза на примирието се предвижда освобождаването на 33 души в замяна на стотици палестински затворници. Съдбата на останалите заложници обаче остава несигурна и ще зависи от бъдещи преговори.
Запазването на примирието ще бъде основно предизвикателство. Въпреки подписаните споразумения, западни дипломати предупреждават за риска от подновяване на военните действия след изтичането на 42-дневния срок. Войната в Газа има далеч по-големи последици за Близкия изток, отколкото се очакваше първоначално.
Конфликтът доведе до значителни геополитически промени. "Хамас" и съюзниците му, включително "Хизбула" и подкрепяните от Иран организации, понесоха сериозни загуби. Израел също беше обвинен във военни престъпления, а Международният наказателен съд започна разследване за възможен геноцид. Регионалните сътресения включват и намеса на хутите в Йемен, които блокираха ключови маршрути за корабоплаване, но сега също обявиха прекратяване на атаките.
Дали примирието ще доведе до траен мир, остава под въпрос. След 15 месеца на унищожения и страдания, конфликтът в Газа оставя дълбоки белези, които ще се усещат десетилетия наред. Успехът на споразумението зависи от волята на страните и международните усилия за постигане на стабилност в региона.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, By IDF Spokesperson's Unit, CC
iskrata.bg 
