Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, геостратегичните оси в международната политика се обръщат. На фона на нови решения за оттегляне от международни споразумения, като излизането от Парижкото споразумение за климата и Световната здравна организация, европейските лидери остават внимателни, но готови за прагматични разговори.
Критики и надежди от ЕК
Говорител на Европейската комисия (ЕК) изрази съжаление от новите решения на Тръмп, включително оттеглянето от Световната здравна организация (СЗО). Пандемията от Ковид е показала ключовата нужда от международно сътрудничество, а ЕС остава ангажиран към реформата на организацията. ЕС също така настоява за предвидими бюджети и повече прозрачност от страна на СЗО.
Заместничката на фон дер Лайен призна нуждата от незабавно преговаряне с Новата администрация за внос на втечнен газ и диверсификация на енергийни източници. Тя подчерта, че ЕС планира инвестиции в инфраструктура за терминали за втечнен газ и разширяване на стратегическите партньорства с доставчици извън Русия. Сред предизвикателствата са високите разходи за изграждане и липсата на единен подход сред държавите членки. ЕК ще запази ангажимента си към Парижкото споразумение за климата, като ще продължи да работи върху иновации и зелени технологии, които да помогнат за постигане на климатичните цели.
Тръмп, Орбан и поляризацията в Европа
Унгарският премиер Виктор Орбан посрещна новият мандат на Тръмп с надежда за "златен век" в унгарско-американските отношения, виждайки в Тръмп партньор, който споделя сходни възгледи за националния суверенитет, антиглобализма и ограниченията върху миграцията. Според Орбан подобно сътрудничество може да доведе до икономически ползи и укрепване на стратегическите връзки между двете страни. Унгария вижда възможност за повече инвестиции и технологично сътрудничество с новата администрация на САЩ, особено в областта на енергетиката и отбраната.
Орбан очаква консолидация на десните фракции в Европа, докато европейски лидери поддържат диалог за опасността от деление на националистическа и свободно-демократическа политика. Това разделение може да доведе до по-слаба координация в рамките на ЕС, което да засили външните влияния върху блока.
Бъдещето на Европа при новия мандат
Подписаните от Тръмп укази за здравеопазване, енергетика и имиграция въвеждат нов тон в световните отношения. Подредицата реформи, започнати още през първите дни, подчертават същността на новата администрация: агресивност към статус квото и подкрепа на националните интереси. Тези действия рефлектират върху международните отношения, като предизвикват напрежение с традиционните съюзници на САЩ в ЕС и създават несигурност относно глобалните усилия за справяне с климатичните промени и здравните кризи.
ЕС е изправен пред необходимостта от укрепване на собствената си автономия в международната политика. Това включва засилване на общата външна политика и сигурност, инвестиции в иновации и устойчиво развитие, както и по-добра координация между държавите членки. Съюзът трябва да намери баланса между прагматичен диалог със САЩ и защита на собствените си стратегически интереси.
Освен това, ЕС ще трябва да се справи с нарастващите геополитически предизвикателства, включително отношенията с Китай и Русия. Протягането на ръка към Пекин за сътрудничество в областта на търговията и инфраструктурата остава ключов приоритет, докато напрежението с Москва, особено по въпроса за Украйна, изисква твърда и последователна позиция.
В заключение, въпреки предизвикателствата, ЕС остава ангажиран към своите основни ценности и цели. Съюзът има потенциала да укрепи позицията си на глобалната сцена, ако държавите членки работят заедно и поддържат стабилност в тези несигурни времена.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/By Daniel Torok - Official 2025 Inauguration Invite., Public Domain
iskrata.bg 
