(обзор) Румъния пред избор: Европа или изолация

На 4 май 2025 г. Румъния влезе в нова политическа ера — една, в която гласът на народа заговори силно, но нееднозначно. Първият тур на президентските избори доведе до исторически резултат: за първи път от падането на комунистическия режим двама кандидати от опозицията се изправят един срещу друг на балотаж. И то не просто различни – а диаметрално противоположни в своята визия за бъдещето.

От едната страна – Джордже Симион, лидер на крайнодесния Алианс за обединение на румънците (АУР), популист, националист и симпатизант на Доналд Тръмп. От другата – Никушор Дан, независим кандидат и кмет на Букурещ, убеден проевропеец и основател на Съюза за спасение на Румъния.

Дуелът, насрочен за 18 май, ще бъде не просто избор между личности, а между два коренно различни проекта за румънската държава.

„Съжалявам, че се провалих в политическата аритметика“

С тези думи Крин Антонеску, кандидатът на управляващата коалиция, призна поражението си. С 20,07% от гласовете той остана на трето място — зад Симион с почти 41% и Дан с близо 21%. Провалът на управляващите не е просто личен – той е системен. Само месеци след анулираните избори в края на 2024 г., на които също не успяха да класират свой кандидат за балотажа, Социалдемократическата партия (СДП) и Национално-либералната партия (НЛП) отново са в отстъпление.

Премиерът Марчел Чолаку е изправен пред все по-силен натиск да подаде оставка. В румънските медии се говори за политическа буря и предстоящ извънреден конгрес на СДП. „Коалицията се клати“, отбелязва телевизия Digi 24. В този политически вакуум – радикалният вот се оказа най-силен.

Радикален триумф и крехка надежда

С резултат от 41% Джордже Симион превърна първия тур в личен триумф. Националистическото му послание – за "независима Румъния", против миграцията, „диктата от Брюксел“ и правата на малцинствата – резонира с милиони разочаровани от елитите избиратели. Той успя да обедини както наследството на Калин Джорджеску, който през 2024 г. постигна 23%, така и собствената си широка база.

На другия полюс е Никушор Дан – човекът, който доскоро бе отписван. Като независим кандидат, лишен от подкрепата на медии и държавен апарат, той успя да мобилизира умерения център, интелигенцията, младежите. И най-вече – онези, които все още вярват, че мястото на Румъния е в сърцето на Европа.

Сега, само седмици преди Деня на Европа, страната се готви за мирно шествие в Букурещ. Под мотото „Един единствен път – Европа“, хиляди се очаква да преминат от Университетския площад до Площада на победата. Общността „Съпротива“ организира демонстрацията като символичен отговор на възхода на Симион. Не просто протест, а морална декларация: че европейските ценности са повече от лозунги. Те са право на достъпно образование, здравеопазване, свобода на словото и върховенство на правото.

Политически трус и морална криза

Изборите отвориха и вътрешни рани в опозицията. Елена Ласкони, доскорошният лидер на Съюза за спасение на Румъния, подаде оставка след срамното пето място и 2,68%. Същата Ласкони, която на анулираните избори бе сред фаворитите. Временно ръководството поема Доминик Фриц – кметът на Тимишоара и глас на умерената, градска десница. Партията вече се реорганизира в подкрепа на Никушор Дан.

„Избираме бъдещето на Румъния“, гласи посланието от ССР. Но дали ще има кой да чуе?

Исторически балотаж, исторически залог

Румънската редакция на „Свободна Европа“ говори за „финал между два опозиционни гласа“. Но по-точно би било да се каже: „финал между две визии за цивилизация“. Центристка Европа – срещу авторитарен национализъм. Рационален реализъм – срещу гняв и носталгия по „силната ръка“.

Журналистът Каталин Толонтан е песимист: „Историята не познава обрат, когато един кандидат е водил с 1,9 милиона гласа“. Но историята понякога изненадва. Особено когато съдбата на една нация виси на косъм.

Втори тур, втори шанс

На 18 май 2025 г. Румъния няма да избира просто президент. Ще избира посока. Път между два силно контрастни възгледа: единият сочещ назад – към затвореност и реторика на страха; другият напред – към несигурно, но свободно бъдеще в Европа.

Истинският въпрос е: кой глас ще бъде по-силен – на негодуванието или на надеждата?

Изборът принадлежи на румънците. Но последствията ще бъдат за всички ни.

Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, AUR Alianța pentru Unirea Românilor - George Simion portret, CC/архив, Bogdan - Own work, CC

Коментари

Още новини