На фона на тържественото отбелязване на 100 години от създаването на Дирекцията на полицията, министърът на вътрешните работи Даниел Митов заяви, че "ясно е кои са повечето 'локали'" и че МВР "работи с родителите им". Казано по друг начин: институцията, призвана да гарантира ред и сигурност, се задоволява с отчет за възпитателни разговори, докато младежки банди продължават да тормозят квартали и училища.
Министърът побърза да изтъкне, че вината не била в МВР, а в култа към мутрите, чалгата и скъпите коли. Виновни са родителите, медиите, системата. Всички, освен полицията. Призивът за цялостна законодателна реформа звучи като удобно измиване на ръце. Законите не са се променяли от вчера, но бездействието на МВР по проблема с "локалите" е съвсем прясно.
Изпълняващият функциите главен секретар Мирослав Рашков говори за смелост и мотивация, докато на терен гражданите виждат липса на контрол и страх да се влезе в училищен двор. А главен комисар Захари Васков обяви, че днес се гради "новата история на българската полиция". Дано тя не е като старата - пълна с хартии, празни закани и празни погледи на униформени, които "знаят кои са", но не правят нищо повече.
Битката с младежката агресия не може да се води с изявления и почетни значки. Когато държавата оставя родителите да се оправят сами с уличните банди, а полицията само "активира" Детска педагогическа стая, това не е реформа. Това е абдикация. И докато МВР се самообявява за жертва на културния разпад, улиците остават сцена на насилие, срещу което институциите само рецитират лозунги от празнични трибуни.
Министър Митов обаче все още има възможност да остави положителна следа. Той носи отговорността да упражни реален контрол над професионалното ръководство на МВР, да спре рецитирането на оправдания и да наложи устойчива стратегия за работа с младите. Ако има воля за промяна, има и път – но този път започва с признание за провала и с решимост за действие.
Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, пресцентър на МВР/canva
iskrata.bg 
