Какво представлява Incel културата?
В един дигитален свят, където всяка субкултура намира своето убежище, т.нар. "incel" общности (involuntary celibates – хора, възприемащи се като неволно лишени от романтични и сексуални отношения) се превърнаха в източник на растяща тревога. Това не е просто онлайн феномен. Incel културата е идеологическо течение, чиито корени се впиват дълбоко в психологията на изолацията, мъжествеността в криза и разпада на традиционните социални връзки. Най-тревожната му черта: дехуманизиращото отношение към жените.
Женомразството, превърнато в идеология
За мнозина incel движението е плод на токсична мъжественост. В тези общности жените често са представяни като повърхностни, хипергамни и отговорни за страданието на мъжете, които не могат да намерят партньор. Жени, които не отвръщат на интереса на incel мъже, са наричани с презрителни термини като "Stacys" или "foids" (femoids) – език, който ги принизява до функции, лишени от човешко достойнство. Тази реторика не просто изразява обида, а оформя цял светоглед, в който насилието и женомразството се представят като разбираема, дори оправдана, реакция.
Между отчаянието и радикализацията
Но както всяка субкултура, и тази не е еднородна. Някои incel мъже търсят съчувствие и разбиране за своята социална болка. За тях форумите са място за споделяне на несигурност, депресия и чувство на отхвърляне. Психолозите предупреждават, че сред тези мъже се наблюдават високи нива на тревожност, депресия и социална тревожност, а онлайн пространствата често се превръщат в резонатор на отчаяние, вместо да предлагат решение.
Реална заплаха или симптом на по-дълбока криза?
Въпросът, който разделя анализаторите, е: дали incel културата е просто симптом на по-дълбоки обществени неравенства или вече представлява заплаха сама по себе си? След трагични събития като стрелбата в Торонто през 2018 г., извършена от мъж, самодефиниращ се като incel, стана ясно, че радикализацията не е само хипотетичен риск.
Българският контекст: опасност на хоризонта
Психолози, работещи с млади мъже, отчитат нарастващи нива на социална изолация, гняв към жените и недоверие към институции като училища и медии. Отделни медийни публикации сигнализират за трансформацията на някои тийнейджърски чатове в огнища на радикален сексизъм, а платформите не винаги реагират адекватно.
Според статия в Mediapool, incel културата в България се проявява чрез онлайн общности, които разпространяват женомразство и насилие. Тези групи използват криптирани приложения за комуникация, където самоличностите са скрити, и разпространяват враждебност и радикализация. Мъжете, които се определят като самотни по принуда, често са неудовлетворени и се самосъжаляват, но същевременно някои от тях мразят жените и ги разглеждат само като сексуални обекти. Тази "култура" не се изчерпва само с противоречиви позиции, мрачни мисли и грозни думи, написани онлайн, а води до унижения и дори убийства.
След убийството на 18-годишната Магдалена от Хасково, се повдигнаха въпроси за насилието над жени. Анна Бодакова, студентка, споделя, че проучването ѝ на тези онлайн общности я е ужасило, особено като сестра на 14-годишно момиче. Тя описва постове с десетки хиляди харесвания, които описват жените като "подчовеци" и говорят за мечти за военно положение, при което да се извършва насилие над жени. Тези общности имат собствен речник, благодарение на който често остават незабелязани при родителски проверки.
Тези наблюдения подчертават необходимостта от по-активни усилия за мониторинг и противодействие на разпространението на incel идеологията в България, особено сред младите хора, чрез образователни програми и подкрепа за психичното здраве.
Поглед от феминистките среди
Феминистки анализатори подчертават, че incel културата отразява съпротивата срещу разширяващата се еманципация на жените. За много incel мъже равенството между половете се преживява не като стъпка напред, а като лична загуба на привилегии. В този смисъл те не са просто жертви на социална изолация, а и носители на възраждане на патриархална идеология, под формата на дигитален ропот.
Какво може да се направи?
Но колкото и мрачна да е тази картина, съществуват и усилия за интервенция. Програми за психично здраве, кампании за позитивна мъжественост и критични образователни инициативи се стремят да предложат алтернатива на мизантропския фатализъм. Публичният дебат около incel културата е и шанс да се говори открито за самотата, социалната изолация и нуждата от автентична интимност в едно време на повърхностни връзки и онлайн фрагментация.
В крайна сметка incel феноменът не е просто предупреждение за тъмната страна на интернет. Той е огледало на общество, което все още търси баланса между личната свобода, равенството между половете и необходимостта от принадлежност. Докато този баланс не бъде намерен, incel културата ще остане тревожен симптом на дълбоко неразбрана криза на идентичността.
Заглавно изображение: колаж на iskrata.bg/canva
iskrata.bg 
