Празникът на буквите, който не е само наш
Всяка година на 24 май България чества един от най-смислените и обединяващи празници – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура, и на славянската книжовност. Това не е просто ден на учителите, на книгите или на училището. Това е ден, в който българската идентичност се събира в няколко букви и хилядолетна памет, дълбоко вградена в корените на европейската цивилизация.
В свят, в който културната памет често отстъпва пред шумния информационен поток, 24 май остава остров на самосъзнание. Празник на духа, роден не от оръжие, а от писменост. Създаден не чрез завоевания, а чрез просвета. И възпят не с лозунги, а с поезия.
Българската азбука – цивилизационен избор
Българската азбука – кирилицата – не е просто инструмент за писане. Тя е културен код. Тя е мост между векове, езици и народи. Това е азбуката, която обединява, вместо да разделя. Азбуката, създадена през IX век, за да направи Словото достъпно на разбираем език, и с това – да даде на славянските народи правото да се изразяват, да вярват, да мислят и да творят на своя език.
И въпреки че честването започва с признание към светите братя Кирил и Методий – създатели на глаголицата, първата славянска азбука – именно България играе решаващата роля в създаването, утвърждаването и разпространението на кирилицата. Това става в Преславската книжовна школа в края на IX и началото на X век, когато учениците на Кирил и Методий – Климент, Наум и други, намират убежище в България след прогонването им от Великоморавия. Тук, под закрилата на българския цар Борис I и неговия син Симеон Велики, се ражда кирилицата – нова, по-достъпна и функционална азбука, предназначена за нуждите на тогавашната българска държава и за бъдещите християнски народи от славянски произход.
Оттук нататък кирилицата се разпространява не само из териториите на Първото българско царство, но и далеч отвъд – в Киевска Рус, Сърбия и други части на славянския свят. България не просто приема мисията на Кирил и Методий – тя я разгръща и исторически я осъществява. Тя става майката на кирилската традиция, която днес обхваща над 250 милиона души по света.
Словото като щит срещу забравата
Да празнуваш писмеността е да вярваш в цивилизацията. В България този празник се преживява с почти религиозна отдаденост. Нито едно друго събитие не събира толкова консенсус, толкова неподправена гордост и толкова дълбока историческа емоция.
Именно защото в основата на всичко стои словото. Онова, което ни позволява да мислим, да спорим, да създаваме и да съхраняваме. Словото, което е било под заплаха в епохи на цензура, диктатура и асимилация, но което винаги е намирало начин да оцелее. Защото езикът е по-упорит от всяка власт.
Наследство, което задължава
24 май не е просто ретроспекция. Той е и напомняне за отговорност. В епоха на алгоритми и кратки форми на комуникация, на инфлуенсъри и изкуствен интелект, писмеността отново е под въпрос. Не във формата си, а в съдържанието си. Какво пишем, какво четем, какво мислим? Кои думи имат стойност, кои са просто шум?
Отговорът не може да бъде даден само от учебниците или от езиковите справочници. Той се крие в отношението – към езика, към литературата, към историята, към културата. Той е в избора между словото и безразличието.
Да пазим буквите – да пазим себе си
Когато на 24 май хиляди ученици и учители шестват с цветя, песни и стихове, те не просто празнуват. Те свидетелстват. За устойчивостта на един народ, за ценността на духа, за значението на знанието.
И ако има нещо, което да остане след този ден, то е убеждението, че истинската съпротива срещу забравата не е в оръжията, а в думите. Не в миналото, а в способността да го пренесем смислено в бъдещето.
Преди да сме граждани на света, ние сме носители на словото. И това е нашата първа и последна идентичност.
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, By Interact-Bulgaria - Собствена творба, CC
iskrata.bg 
