„7 ключа, за да събудим жизнената си сила” от Цветанка Шопова – как да бъдем свободни и щастливи в ежедневието?

В „7 ключа, за да събудим жизнената си сила” психоаналитикът и терапевт Цветанка Шопова ни повежда на проникновено пътуване към себе си, което често води до изненадващи резултати.

По книжарниците излезе „7 ключа, за да събудим жизнената си сила” от Цветанка Шопова – терапевт и психоаналитик с дългогодишна практика в Париж, която ни учи как да се отървем от пагубните влияния в живота ни, за да можем да създадем по-здрави връзки, по-успешни отношения и по-бързо да постигнем целите си.

„Искам да реализирам себе си“, „искам жи­вотът ми „да се получи“, „да бъда щастлив“, „да бъда завършена личност“, „искам да открия пътя си в живота“, „искам да мога да се приемам такъв, какъвто съм“. Не са ли това някои от фразите, които най-често преминават през съзнанието ни? Но за да сбъднем желанията си в материалния свят, трябва преди всичко да направим крачка към самите себе си.

Познавате ли голяма част от своите „ограничаващи вярвания”, емоционални блокажи и спирачките, които ви пречат да бъдете щастливи? Провеждали ли сте някакъв вид психотерапия? Или просто сте водени от желание да се опознаете по-добре, да се освободите от бремето на миналото си и да се реализирате в живота?

„7 ключа, за да събудим жизнената си сила” изброява 7 често срещани психологически проблема, разказани през призмата на пациентите на Шопова във Франция. Разказите са съпътствани от практически упражнения за читателите, чрез които те могат да решат собствените си проблеми. Етап по етап седемте ключа ръководят към разкриване на вътрешния свят, емоциите и потребностите, мечтите, до осъществяването на това, което е истински важно за всеки от нас.

Достигането до най-съкровенната ни част и отключването на стаената ни вътрешна сила не се случва веднага. То е процес. Цветанка Шопова определя седем стъпки, за да можем да достигнем пълния си потенциал, като се отърсим от пагубните влияния в живота си. Като овладеем изкуството да релаксираме, можем да се научим да се вслушваме в емоциите на детето в себе си. Можем да се доверим на усещанията си и да декодираме негативните влияния, които ни ограничават. Така ще успеем да изградим автентични отношения с другите, без да позволяваме на проблемите от миналото да ни пречат. Ще се научим да зачитаме изконната си природа и само така ще можем да еволюираме към живот, който истински ни съответства и ни позволява да материализираме идеите си и да променим трайно ежедневието си.

Цветанка Шопова е терапевт и психоаналитик с дългогодишна практика във Франция. Тя помага всекидневно на хора, страдащи от депресия, загуба на ориентири, провал в професионалната и афективната област, траур, заболяване или хора, които имат нужда да изградят живота си наново след травма, злоупотреба или раздяла.

Из „7 ключа, за да събудим жизнената си сила”

Цветанка Шопова

НЯКОИ РАЗПРОСТРАНЕНИ ВЯРВА­НИЯ, СПЪВАЩИ УСПЕХА ВИ, ИЛИ КАК ДА СЕ ИЗБАВИТЕ ОТ ТЯХ И ДА БЪДЕТЕ СВОБОДНИ И ЩАСТЛИВИ В ЕЖЕДНЕВИЕТО СИ?

Темата за вярванията е много интересна! Откъ­де идват вярванията ни?

Нашите вярвания са част от нашата история и културния, семейния и религиозния ни багаж. Те се формират още по време на вътрематочния жи­вот. Съществуват многобройни терапевтични мето­ди, предлагащи „регресии“, за да се разбере какво е преживяло бебето през този период от живота си. Аз лично не съм привърженичка на този тип те­рапия. Насочвам вниманието си повече към това, което човек преживява и изстрадва в настоящия си живот. Нашите сегашни блокажи и страдания нами­рат отглас и съзвучие в миналото и в детето, което сме били.

Как да разберем дали някое вярване е огранича­ващо или, напротив, позитивно? За тази цел трябва да се научите да повдигате въпроси по отношение на вярванията си.

Така например, защо някой преживява неедно­кратни провали в любовта? Защо е неуверен? Защо изпитва чувство за малоценност и се смята за не­способен да успее в живота и т.н.?

Ето няколко ограничаващи вярвания: „Не за­служавам да постигна успех“, Не съм значим чо­век“, „Не съм обичливо същество“, „Печеленето на пари означава да мачкаш другите“, „Всички богати хора са егоисти“ и т.н.

Съществуват и вярвания, основаващи се на пословици, които всички познаваме. Те ни помагат да се изправим след провал, подтикват ни да продължим напред след любовно разочарование, стимулират ни по пътя към успеха и т.н. Ето няколко такива: „И на нашата улица ще изгрее слънце“, „Утрото е по- мъдро от вечерта“, „Всяко зло за добро“ и др. Тези вярвания в пословична форма са позитивни за нас, защото ни помагат да преминаваме през трудните житейски фази и да се променяме.

„Стимулиращите“ вярвания са свързани с на­гона към живота. Те ни дърпат нагоре. А „огра­ничаващите“ вярвания препятстват позитивното и оптимистичното ни виждане за живота. Подриват самочувствието ни. Участват в ниската ни само­оценка и себеотричането.

В кабинета си следя внимателно какво казват пациентите ми за себе си и какво изразяват неглас­но. Наблюдавам в какво енергетично състояние се намират. Обръщам внимание на позата на тялото им, която разкрива мислите им: може да се каже, че тялото им говори вместо тях. И тогава откривам вярванията, които ги ограничават и отнемат цяла­та им енергия и/или позитивните вярвания. Давам си сметка също така, че тези вярвания са част от живота на моите пациенти. Животът им е изграден върху тези вярвания, все едно дали са позитивни или ограничаващи.

След като човек е живял дълго с тези вярвания, той най-накрая се идентифицира с тях. Но най- лошото е, че ги заобичва, без да знае! Вярванията са участвали в изграждането на неговия мироглед и са отговорни за личността, която днес е станал!

Много изненадващ при работата с вярванията е фактът, че повечето от вярванията ни не са наши! Защо? Те често са фамилни вярвания или такива на културата, страната, където сме израснали. Откъде­то и важността да се научим да си поставяме въпро­си, за да разберем откъде идват и как са проникнали в живота ни!

Когато сме деца, ние сме извънредно чувстви­телни и податливи спрямо заобикалящия ни свят. Попиваме като енергетична и емоционална „гъба“. Възприятието ни на емоциите и душевните състо­яния на родителите и на обкръжението ни е възмож­но най-пълно. Без да съзнаваме тези механизми на подражанието, от което всяко дете се нуждае за своето конструиране, ние изграждаме своята личност и ценности във връзка с това, което възприемаме от семейството и от най-близкото си обкръжение.

Когато станем възрастни хора, продължаваме чрез подражание и автоматично да възпроизвеждаме различните видове поведение и вярвания на родите­лите си. Но можем да застъпим и обратната позиция и да се противопоставим на родителския пример.

И в двата случая живеем и изграждаме живо­та си спрямо получения модел. Всички се нуждаем от модел за своето израстване! Но когато станем възрастни, трябва да се научим да се освобожда­ваме като от ненужен баласт от получените модели особено ако са били болезнени и обременяващи, за да изградим своя житейски модел.

За постигането на това се изисква да престанем да правим „като татко“ или „като мама“. Нерядко става така, че сме затворени в нещо като лоялност към семейството, която ни пречи да живеем своя живот по свой начин. В такива случаи за човек е бо­лезнено и сложно да преодолее тази „лоялност“, без да мисли, че семейството му ще се отвърне от него. Вътрешното освобождаване по отношение на вред­ните семейни схеми не е нито лесно, нито безбо­лезнено. Въпросното освобождаване се съпътства от чувство на дълбока вина и усещане, че си изо­ставил всички свои близки. Понякога чувството за вина е толкова силно, че човек спира развитието си и се примирява. И продължава да търпи семейна­та съдба и товара на предхождалите го поколения, който понякога е много тежък.