Еврото идва. А доверието?

България на прага на еврозоната: между европейския път и вътрешната ерозия на доверието

Когато Кирил Петков говори за еврозоната, в думите му прозира не просто политическа реторика, а едно поколенческо очакване, заредено с доза историческа символика. „Ако заветът на Левски е бил да бъдем равни с другите европейски народи, това е точно тази стъпка“, каза той с усмивка, прекрачвайки прага на Народното събрание в деня, в който Европа трябваше да каже „да“ или „не“ на българската готовност за еврото.

Но зад сцената на европейската интеграция стои и друга България — улична, разгневена, поляризирана. Докато Европейската комисия и Европейската централна банка се готвеха да публикуват така очаквания конвергентен доклад, протестиращи се събираха пред парламента, развявайки плакати за запазване на лева и настоявайки за референдум. Силно полицейско присъствие, викове „убийци“ и „оставка“ — всичко това оформя фона на едно от най-важните решения за страната от десетилетие насам.

Еврото — билет към Европа или ускорител на недоверието?

Ако някога членството в Европейския съюз изглеждаше като върховна национална цел, то присъединяването към еврозоната днес идва с отчетливи въпросителни. Политици като Кирил Петков и Николай Денков твърдят, че стъпката е логична, закъсняла и икономически изгодна. Над 60% от българския износ е към страни от ЕС. Фискалната рамка се доближава до критериите. И все пак съмненията остават.

„Ще видим, че всички страхове ще са останали зад нас“, казва Петков, припомняйки, че допреди няколко години Шенген и еврото са изглеждали като химера. Денков е още по-категоричен: „Лъжците ще останат назад в историята“.

Но мнозина българи се питат — ако решението е толкова добро, защо никой не ни попита?

Вот на недоверие и вот на обществена тревога

„Да, браво, че отиваме в еврозоната. Не, не е браво, че Русе – Бяла струва 3 млрд. лв.“, добавя Петков. С това напомня, че приемането на еврото не може да замести дългосрочната липса на доверие в управлението. Именно поради това от „Продължаваме промяната“ обвързват положителния доклад с вот на недоверие към кабинета.

Според тях приемането на еврото не трябва да бъде индулгенция за корупция. И в това има известна логика: дългосрочната икономическа стабилност изисква не просто единна валута, а единна политическа отговорност.

Борисов: Огромната работа тепърва предстои

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също изрази увереност, че докладът ще е положителен. „Нямам съмнение, че ще бъде положителен. България направи всичко, което трябваше“, коментира той. Но Борисов гледа отвъд документа: „Огромната работа предстои – особено следващата година. Тогава българите трябва да усетят ползата от еврозоната“.

Бившият премиер отхвърли и опитите на ПП да обвържат доклада с вот на недоверие. „Не мога да ги разбера. Дори да има положително решение на 8 юли, това не променя факта, че устойчивостта на публичните финанси ще се доказва тепърва“.

Той дори изрично предупреди, че ако вотът успее, ПП рискуват да бъдат възприемани като част от крайно противоположния политически лагер – редом до „Възраждане“, МЕЧ и президента Радев.

По отношение на цените и инфлацията, Борисов подчерта, че ролята на регулаторите трябва да се засили. „Ако Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията поискат повече правомощия, ще ги получат“, каза той. Според него именно те трябва да гарантират, че въвеждането на еврото няма да бъде съпътствано от спекулативно поскъпване.

Сянката на скептицизма

От другата страна на спектъра стои Радостин Василев, лидер на партия МЕЧ, който не крие съмненията си. Според него докладът е „предварително планиран“ и „няма нищо общо с Маастрихтските критерии“. „Влизаме в съюзи, точно когато най-малко отговаряме на правилата“, казва той. Макар и краен в изказа, Василев докосва до нещо съществено — усещането, че решенията се вземат някъде другаде, без обяснение и без участие на хората.

Протестът пред Народното събрание, организиран от „Възраждане“, не е просто антиевропейски жест — той е симптом. Симптом за пропастта между институциите и гражданите, между политическите проекти и човешките притеснения.

Какво означава еврото за България?

Дали ще има инфлация? Ще поскъпнат ли стоките? Ще стане ли животът „европейски“ само на хартия? Това са въпросите, които остават без категоричен отговор. Но едно е сигурно: ако България се присъедини към еврозоната в контекста на ниско доверие, политически хаос и недоизказани истини, този исторически момент може да се превърне не в трамплин, а в бумеранг.

Монета с две лица

Еврото не е само валута. То е символ — на принадлежност, на отговорност, на надежда. Но то е и тест: за това доколко една нация може да гледа в бъдещето, без да пренебрегва настоящето си. България стои на прага на решение, което ще оформи поколения. И независимо дали левът ще остане в портфейла или не, истинският въпрос е: къде стои доверието — в парламента, в Европа, или на улицата?

Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/canva