Домашното насилие в България: Политически приоритет или отложен дълг?

Борбата с домашното насилие влиза в нова фаза, но въпросът остава: ще последват ли реални действия зад силните думи?

Вицепремиерът Атанас Зафиров пое ръководството на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие с думите, че това е „огромна отговорност“. И макар подобно изказване да звучи като стандартна политическа фраза, в случая цифрите говорят сами: над 5300 съдебни заповеди за защита само през 2024 г., включително 1600 за деца. Темата вече не може да бъде игнорирана, омаловажавана или отлагана.

Декларации срещу реалност

"Борбата с насилието е водещ приоритет за българското правителство," заявява Зафиров по време на заседанието на Съвета. Но за много експерти и активисти това твърдение е по-скоро пожелателно, отколкото отражение на системни усилия. Проблемът е упорит, вкоренен и мултидисциплинарен. Затова думите на министъра на правосъдието Георги Георгиев имат тежест: необходими са по-добро планиране, детайлен анализ, ефективен контрол и ясен отчет за използваните средства.

Координация на надеждата

Един от ключовите инструменти, който може да придаде конкретика на институционалните намерения, е т.нар. Координационен механизъм. Проектът за него най-сетне е публикуван за обществено обсъждане до 26 юни 2025 г. Очаква се той да определи как точно различните структури – от общини и министерства до неправителствени организации – ще си взаимодействат при случаи на домашно насилие. За да бъде ефективен, механизмът следва да съдържа ясно разписани процедури и конкретно разпределени отговорности между институциите. Необходимо е да бъдат разработени методически указания за прилагането му, както и да се проведат целенасочени обучения както за структурите на публичната администрация, така и за представителите на гражданския сектор, които ще участват в прилагането му. Ако бъде приет в адекватен и приложим вид, механизмът може да сложи край на дългогодишната институционална фрагментация, която пречи на жертвите да получат навременна помощ.

Данни, които говорят

Цифрите, представени на срещата, са стряскащи: 130% увеличение на случаите на телесни повреди в контекста на домашно насилие. Това е не просто сигнал, а аларма. В отговор, усилията за създаване на Национална информационна система вече са в ход. Тя трябва да обединява данни за случаите, за лицата, предоставящи помощ, и за спецификата на всеки сигнал.

Между стратегията и спасението

С приетия Доклад за дейността на Националния съвет и очертаната програма до 2026 г., институциите формално засвидетелстват ангажимент. Но за реална промяна ще са нужни не само доклади и механизми, а политическа воля, устойчиво финансиране и постоянен обществен натиск.

Защото всяка пропусната реформа, всяка отложена мярка има човешко измерение: нечий страх, нечия рана, нечие мълчание. А битката срещу домашното насилие не е просто кампания. Това е тест за зрелостта на една държава.

Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/правителствена информационна служба