Жената е вълшебно цвете, донасящо безкрайна радост……
Осми март е официален празник на жената в много страни- Афганистан, Ангола, Армения, Азербайджан, Беларус, Буркина Фасо, Камбоджа, Китай (само за жените), Куба, Грузия, Казахстан, Киргизстан, Македония (само за жените), Мадагаскар (само за жените), Молдова, Монголия, Непал, Русия, Таджикистан, Уганда, Украйна, Замбия и много други държави.
В Камерун, Хърватска, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили, МДЖ не е официален празник, но въпреки това масово се чества като такъв. Прието е на 8 март мъжете да подаряват цветя и дребни подаръци на своите приятелки, майки, съпруги, романтични половинки, дъщери.
В България празнуваме в един ден празникът на жената и майката, докато в голяма част от останалите държави има два отделни — Международният ден на жената и Денят на майката. Оказва се, че двата имат изцяло различни корени, които на места са дали началото на два празника, а в България и в други държави са се слели в един.
Денят на майката
Според някои Денят на майката произлиза от древногръцките празненства в чест на майката по време на пролетните церемонии на богинята Рея (или Кибела), която се смятала за Великата майка на боговете и в частност на Зевс. Култът към нея се е чествал по време на т. нар. Мартенски иди в цяла Мала Азия. В римския религиозен календар се празнувал денят на Матроните (от лат. “майка”) на 1-ви март, както и Денят на Кибела, по време на Хилариите на 25-ти март. Навсякъде обаче денят бил избран през пролетта, месецът на плодородието, основна характеристика на майката. Възможно е първите християни да са почитали Дева Мария, свързвайки я с езическите богини, но липсват сведения за подобен празник. Вероятно им е било трудно да свържат празниците с тържества, посветени на майките, поради теологичните въпроси във връзка с девствеността на Богородица.
През XV-ти век англичаните празнуват Неделята на майката, първоначално в началото на великденските пости, после в четвъртата неделя от тях. Според историците, в този ден чираците на майсторите, както и младите момичета, помощнички в богати домове, били пускани от работа, за да посетят семействата си. Така денят се превърнал в неофициален ден на семейството, а оттам и в “Неделя на майката”. През 1908 г. в Америка се чества първият официален “Ден на майката”, благодарение на началната учителка Ан Джарвис, която в чест на майка си успява да издейства организирането му. Преди да умре майка й често изказвала желанието си за създаването на ден, посветен на всички майки, заради усилията им в отглеждането на децата и поддържането на домашния уют. През 1914 г. празникът е приет официално от Англия, а след това и от Германия, Белгия, Дания, Финландия, Италия, Турция и Австралия. Днес, денят се празнува в много държави на дата, която варира: втората (Белгия, Канада и др.) или последната неделя (Франция, Мароко и др.) от месец май, първата неделя на юни (Люксембург), четвъртата неделя от великденските пости (Англия, Ирландия и др.) В България този ден се празнува заедно с Международния ден на жената, чиито произход обаче е съвсем различен.
Международният ден на жената
Денят на жената на свой ред е празник, чиято цел е да вдъхновява жените в страните по света. Традицията започва с първия Национален ден на жената на 28-ми февруари, 1909 г. в Америка, с кампания за по-добро заплащане и право на глас на жените след декларация от Социалистическата партия на Америка.
По време на Международната конференция на работещите жени в Копенхаген през следващата година Клара Зеткин, лидер на "Службата на жените" за социалдемократическата партия в Германия, предлага идеята за международен ден на жената и тя е приета.
През 1911 г. денят се почита за пръв път в Австрия, Дания, Германия и Швейцария на 19 март. Над един милион души присъстват на митинги и кампании за правата на жените да работят, да гласуват, да бъдат обучавани, да заемат публични длъжности и да се прекрати дискриминацията.
В навечерието на Първата световна война, руските жени честват първия си Международен ден на жената в последната неделя на февруари 1913 г. През 1965 г. празникът е обявена за неработен ден в СССР.
В същата година Международният ден на жената е прехвърлен на 8-ми март и оттогава досега това е глобалната дата за събитието. Денят на жената е официален празник в 15 страни, включително Китай, Украйна и Виетнам.
В България денят се чества за първи път през 1915 г., но се приема за общобългарски празник чак след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и се превръща в празник не само на работещата жена, но и на майката, любимата, учителката. Може би защото в България празникът на майката (станал прекалено комерсиален в Америка и западните европейски държави) не е успял да се наложи, българките избрали да празнуват Международния ден за правата на жените и Деня на майката в едно.
Ден на мама или на жената, с него изказваме уважение към нежната половина от човечеството, като под формата на подарък, мил жест, ръчно изработен дар или много любов.
Повече за равенството между половете прочетете тук: https://www.europarl.europa.eu/news/bg/headlines/priorities/mezhdunaroden-den-na-zhenata-2020-gh
iskrata.bg 
