От Орлин Денков
На 10 февруари, светът отбелязва годишнина от началото на т.нар. "Макси процес" (итал. Maxiprocesso) – най-мащабният удар срещу организираната престъпност в историята на Италия. На тази дата през 1986 г., в специално изградена за случая зала в затвора „Учиардоне“ в Палермо, започна съдебен процес, който промени правилата на играта. За пръв път Коза Ностра беше изправена пред закона не като отделни престъпници, а като цяла престъпна система.
Под ръководството на Джовани Фалконе и Паоло Борселино, Макси процесът доведе до осъждането над 300 мафиоти, включително някои от най-влиятелните босове, а самият процес продължи до 16 декември 1987 г. Това беше безпрецедентен момент в италианската история – не просто битка срещу организираната престъпност, а демонстрация на държавна решимост да сложи край на десетилетията на страх и мълчание.
Но тази битка имаше своята цена. Години по-късно, онези, които осмелиха да разклатят устоите на мафията, платиха с живота си.
И така, нека се върнем назад – към човека, който знаеше, че борбата му ще има последствия, но въпреки това не се отказа.
Пролог: Земята се разтваря под него
23 май 1992 г. Сицилия. Един топъл следобед, в който времето сякаш спира за миг. По магистралата край Капачи летят три коли – сред тях, Джовани Фалконе и съпругата му. Тогава земята под тях избухва. 500 килограма експлозив разкъсват асфалта, вдигайки във въздуха автомобили, тела, мечти. Ударната вълна се усеща на километри. Когато прахът се уталожи, Италия вече не е същата.
Но това не е просто история за едно убийство. Това е история за човек, който знаеше, че един ден ще бъде убит, но въпреки това не спря. История за магистрат, който разби стената на мълчанието. История за битка, която продължава и днес.
Пътят към съда започва в Палермо
Роден на 18 май 1939 г. в Палермо, Фалконе израства в свят, където мафията не е просто криминална организация – тя е част от ежедневието. Въздухът в квартала Каса Нуова е наситен със страх и мълчание. Хората знаят кога да се правят, че не виждат, и кога да говорят, за да оцелеят.
Но младият Джовани не е като всички останали. В училище той впечатлява учителите със своята интелигентност и аналитичен ум. Изучава право в Университета на Палермо, а след това става съдия.
Мафията вече е навсякъде – в политиката, в икономиката, в живота на всеки обикновен човек. Но никой не смее да я закачи. В Сицилия всеки знае правилата: „Не виждаш, не чуваш, не говориш“.
Фалконе решава да ги наруши.
"За да разбереш мафията, трябва да мислиш като нея"
Когато през 1980-те години се присъединява към специалния „Антимафиотски пул“ – елитна група магистрати, чиято мисия е да унищожи Коза Ностра – Фалконе знае, че си подписва смъртната присъда. „Те ще ме убият, въпросът е само кога“, казва той пред свои приятели.
Но вместо да се страхува, започва да действа.
„За да разбереш мафията, трябва да мислиш като нея“, казва Фалконе. Той въвежда новаторски методи за разследване – следене на финансовите потоци, разпити на мафиотски информатори, разбиване на кода на мълчанието, известен като „омертà“.
И тогава се появява Томазо Бушета – първият високопоставен мафиот, който решава да говори. Той не просто разказва за вътрешната структура на Коза Ностра – той предоставя картата на нейната империя.
Благодарение на тези разкрития започва най-мащабният процес срещу мафията в историята – „Макси процесът“ в периода 1986-1987 г.
За първи път мафията усеща, че не е недосегаема.
Цената на справедливостта
Но успехът има своята цена. Враговете на Фалконе са не само сред мафията – той си създава и много неприятели в политическите среди. Започват атаки срещу него – не само физически, но и институционални. Опитват се да го дискредитират, да го изолират. Когато го преместват в Министерството на правосъдието в Рим, много от колегите му виждат това като начин да го извадят от „играта“.
Но Фалконе не се отказва...
Той продължава да работи по изграждането на Национална антимафиотска прокуратура, която да координира борбата срещу организираната престъпност. Вярва, че ако институциите работят заедно, мафията ще бъде победена.
„Мафията е човешко явление и като всички човешки явления има начало и край“, казва той.
Но преди този край да настъпи, идва най-тежкият удар.
Един финален сблъсък
На 23 май 1992 г. Джовани Фалконе, съпругата му Франческа Морвило и трима негови телохранители се връщат в Палермо. Колоната им пътува по магистралата, когато внезапно 500 кг. експлозиви, поставени под пътя, избухват.
Магистралата и автомобилите след експлозията на 23 май 1992 г. Автомобилът на Фалконе е белият Fiat Croma, вляво. Източник: Cyril S (reworked) - Own work, CC
Атентатът е поръчан от Тото Риина – босът на босовете, човекът, който вижда Фалконе като заплаха номер едно.
В Италия настъпва шок. Гняв. Отчаяние.
Но и пробуждане.
Наследството на Фалконе
Два месеца по-късно мафията убива и Паоло Борселино, най-близкия приятел и колега на Фалконе. Но вместо да сломи волята на Италия, тези убийства я обединяват. Хората излизат по улиците, искат справедливост. Започва най-голямата операция срещу мафията в историята.
Мястото на атентата срещу Паоло Борселино. Източник: Lizard2004 - Own work, CC0
Тото Риина е арестуван през 1993 г. Последват и други босове. Постепенно мрежата на Коза Ностра отслабва.
Тото Риина при ареста му през 1993 г. Източник: By Shirto - Own work, CC
Днес името на Фалконе е символ на борбата срещу мафията. Летището в Палермо носи неговото име. Стотици улици и училища в Италия са кръстени на него.
Но истинското му наследство е в онези, които продължават битката му. В прокурори, съдии, журналисти, които знаят, че мафията не е само в Сицилия. Тя е навсякъде, където страхът властва, където корупцията задушава, където престъпността е безнаказана.
Фалконе разбираше, че тази битка няма да се спечели за един ден. Но знаеше и друго:
Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж.
Той избра да живее като смел човек. И умря като герой.
Епилог: История, която не свършва
Тази история не е просто разказ за миналото. Тя е предупреждение. Тя е напомняне. Тя е призив.
Тя не приключва с експлозията на магистралата. Не свършва с убийството на Фалконе, нито с кръвта на Борселино по улиците на Палермо. Тази история продължава – във всеки прокурор, който избира да се изправи срещу корупцията, във всеки журналист, който отказва да мълчи, във всеки гражданин, който не се страхува да поиска справедливост.
Джовани Фалконе вярваше, че мафията не е вечна. Че страхът може да бъде победен. Че законът има силата да промени съдбата на една нация.
Краят на мафията обаче не настъпва сам. Той зависи от онези, които продължават битката.
А въпросът остава: Ще се намерят ли такива?
Заглалвно изображение: колаж на iskrata.bg/архив, интернет, magnifisonz.com
iskrata.bg 
