Изложбата „Образи на наследството“ в Русе

В зала „Русе“ на Историческия музей може да бъде видяна изложбата „Образи на наследството“. Експозицията е резултат от теренните изследвания на музейните специалисти от Сливен и Русе по проект „Културни ресурси, валоризиране на наследства и местно развитие“ – ИЕФЕМ, БАН, с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“. За реализирането на изложбата са работили проф. д-р Николай Ненов – директор на Регионален исторически музей - Русе, доц. д-р Кристиян Постаджиян - Нов български университет, доц. д-р Николай Сираков – директор на Регионален исторически музей - Сливен, доц. д-р Валентина Ганева-Райчева – фолклорист в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей - БАН, доц. д-р Ирена Бокова – преподавател по културна антропология в Нов български университет, д-р Искрен Великов – уредник в отдел „История на България 15-19 в.“ в Регионален исторически музей – Русе.

Изложбата се спира на взаимодействията с културните наследства в пространствата на изследваните терени като представя значими образи на наследствата в Сливен, Русе и техните региони.

Изложбата включва различни употреби на наследствата като вписва културни практики, класически артефакти, утвърдени образи на миналото, места на памет и културни пейзажи. Чрез нея стават видими както музейните политики към наследствата, така и разпознаването им от местни власти, конкретни локални общности, заинтересовани страни.

Експозицията се състои от 16 постера, както и от интерактивен модул. Два видеомонитора излъчват филмите, създадени по проекта, като форма на интерпретация на местните наследства.

Първите постери са обединени от темата Градска памет. Единият представя паметника на Хаджи Димитър в Сливен, издигнат през 1935 г., открит с тридневни тържества през есента на същата година. Другият се спира на Паметника на Свободата в Русе, открит през 1909 г. В предишното десетилетие абитуриентите поднасят цветя и правят тук своите снимки, а в последните години това правят младоженци. И двата паметника представляват важен елемент в градската памет и се явяват репрезентативни на основните образи на наследствата, с които градовете се самопредставят.

Постерите разглеждат също архитектурата като част от градска памет. Сливен представя три важни днес сгради – тези на Библиотеката, Музея и на Фабриката на Добри Желязков. Те съдържат персонажи, послания и елементи от местната и националната история. Русе разкрива своето минало чрез три периода на строителство, обвързани с индустриалната епоха. Още от османско време се появяват образците на европейска архитектура, за да се нароят моделите на виенския необарок. По-късно Модернизмът оставя отпечатък в града, за да се появи и социалистическият Русе, като част от епохата.

Крепостите, които са в пространствата на градовете, постепенно се вписват в техния културен живот. На фона на гледката, която се открива към Природен парк „Сините камъни“ и към Сливен, в крепостта Туида се провеждат концерти, театрални постановки, турнири и фестивали. Всяка година се организира Средновековният събор "Помни славата", по време на който се извършват бойни демонстрации, изработват се оръжия, всекидневни предмети, и украси. Фестивал има и в Сексагинта Приста при Русе. Корабоплаването, търговията и армията присъстват сякаш вечно на хълма над устието на Русенски Лом и Дунав. Тук се извисява Паметникът на българското морячество, за да напомня, че българския флот – търговски, пътнически и военен, е създаден в Русе.

Темата Местно знание отправя поглед извън пределите на градовете и се спира върху фолклорно знание, културни пейзажи и техните употреби или забрави в настоящето. Сред местните наследства, които не са представени в музеите, се откроява етнокултурната група на каракачаните, прочути със своя събор на Карандила над Сливен. В Русенско се показват места и събития, които акцентират на възможностите и желанието на местните общности да се покажат пред другите със своите живи наследства.

Важен елемент от културните наследства на региона представлява местната кухня, където Сливен се представя с прочутите си милинки, с прасковите като локална култура, обвързана с фестивали, както и с фината ракия „Сливенска перла“. От своя страна Русе „черпи“ с дунавска рибена чорба, с местни вина, а за финал – изящната торта „Гараш“, създадена тук в края на ХIХ век.

С богатите форми на местни наследства изложбата опитва да провокира аудиториите, да ги включи в дебат за културните наследства, тъй като самата тя представлява форма на обучение в култура.

Изложбата се представя в Русе, в Сливен, в София и ще бъде включена в Каталога на Панаира на музейните изложби, за да присъства в общия обмен между музеите в страната.